Колко дни платен годишен отпуск можем да прехвърлим в следващата година?

Казусът с прехвърлянето на неизползваните дни платен годишен отпуск от текущата година в следващата бива интерпретиран по различни начини. Някои работодатели избират да тълкуват буквално написаното в Кодекса на труда, а други предпочитат да четат между редовете. В този смисъл е трудно да кажем дали има еднозначно и категорично правило по въпроса. В тази статия ще разгледаме какво гласи законовата рамка и какви са най-често срещаните практики от страна на работодателите.

Какво е посочено в Кодекса на труда?

Според чл. 172, платеният годишен отпуск (ПГО) се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. Това означава, че работодателят не може да задължи служителите си да използват целия си отпуск наведнъж в рамките на текущата година. От друга страна виждаме няколко важни уточнения относно реда на ползване в чл. 173:

(4) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.

(5) Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

Това, което ни вълнува е именно частта, касаеща отложения отпуск и това, че на всяко лице следва да бъде осигурен „не по-малко от половината“ от полагаемия годишен отпуск. Тоест ако служител Х разполага с 22 дни за 2023 г., но поради някаква причина използва само 10 от тях, той следва да прехвърли поне 11 дни в 2024 г. Ключовата дума тук е „поне“, тъй като КТ гласи „не по-малко от половината“. Затова спокойно можем да заключим, че служител Х може да прехвърли минимум от 11 дни, но това не означава, че не може да прехвърли всички 12 дни, които не са използвани в рамките на текущата година. Действията на работодателя са законосъобразни, ако поне половината дни бъдат прехвърлени в следващата година, но не е изключен сценарият това да се случи с всички дни.

Какви са причините за отлагането на ползването на ПГО?

Според чл. 176. ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:

1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето;

2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.

Подходящ пример за подобен случай е ползването на майчинство, тъй като тогава се използва друг тип платен отпуск, различен от базисния. Разбира се, същото се отнася и за отсъствие поради болест. По отношение на срока, в който трябва да се ползва прехвърления отпуск от предишната година, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Тоест ако служител Х има останали 5 дни от 2023 г., мениджърът му трябва да му позволи да ги използва до юни 2024 г. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в гореспоменатите случаи и в срокове, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. Това уточнение е важно, тъй като в част от компаниите у нас практиката е първо да се използват дните ПГО за текущата година, а след това (ако има) и от предишни години. Според някои работодатели това е по-логичният начин на процедиране, за да се осигури изчерпването на текущия отпуск и да се предотврати натрупване на оставащи дни от повече от 1 предходна година.

Има ли погасяване на правото на ползване на ПГО?

Нека помислим какво би се случило при следния сценарий. Служител Х има 2 неизползвани дни от 2023 и 20 дни, които му се полагат за 2024. Политиката на фирмата задължава първо да се използват дните отпуск за текущата година и служител Х използва 18 дни от тези, които се полагат за 2024. Така в края на 2024 се получава остатък от 2 дни за 2023 и 2 дни за 2024. Какво и как би могло да се прехвърли за 2025? Според чл. 176а когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Важно е да се отбележи, че давността отпада, когато е използван друг вид отпуск, например за бременност и раждане или гледане на дете.

Що се отнася до паричните обезщетения, те са допустими единствено при прекратяване на трудовото правоотношение, като тогава правото на обезщетение се отнася до дните от текущата година и тези от предишни, които не са погасени по давност.