Защо вместо отпускът да ви зареди с енергия и нови идеи,
се получава точно обратното?
Случвало ли ви се е да се върнете от отпуск и да имате чувството, че изобщо не сте били на почивка? Или пък през цялото време, докато сте на плажа, да си мислите за огромното количество работа, което ви чака когато се върнете в офиса?
Вместо отпускът да ви зареди с енергия и нови идеи, се получава точно обратното. Винаги, когато очакванията се разминават с резултатите, не се усещаме комфортно. И отпуските не правят изключение.
Да се върнем малко назад във времето. Примерно 1-2 месеца преди да излезете в отпуск. Имате си платения годишен отпуск. Това са вашите 20-тина скъпоценни дни на година. Но не си и помисляйте да ги взимате наведнъж. Твърде сте ценни за организацията и ако ви няма един месец, всичко ще се е срутило като се върнете. Най-много 2 седмици наведнъж. Добре - 2 седмици изобщо не са малко. Айде да си пусна заявлението. На хартия, като през 1978 или през система като TIMEOFF.GURU. Началникът одобрява. Една седмица преди заветния отпуск се опитвате да отметнете цялата работа, която ви е чакала досега, че и още малко отгоре. През цялото време колегите питат "Докато те няма към кой да се обърна за еди-какво-си?". А шефът, последният ден преди отпуск, усмихнато вика: "Айде, приятна отпуска! Само си носи телефона, ако има нещо да ти звънна. И лаптопа ще е с теб, налиии?".
Идва първият ден на отпуска. Само че нищо не се е променило - освен пейзажът. Защото телефонът продължава да присветва при всеки имейл и ние инстинктивно посягаме да видим дали нещо не се е "запалило" в офиса.
Повишената продуктивност и мобилност са супер. Наистина вършим повече неща за по-кратко време от преди. Но от другата страна на монетата стои стресът. Нищо чудно, че с всяка година съотношението между всички видове отпуски и болничните расте само в полза на болничните. Тези болнични струват твърде много за всички - и за човека, и за организацията, и за държавата.
В някой фирми (напр. Netflix) политиката за отсъствията казва “Вземете си отпуск колко искате и когато искате”. Безлимитни отпуски. Ехааа - мечта! Но какво се оказва на практика? Когато няма ограничение в броя на дните, хората започват да се колебаят колко дни да ползват, защото никой не иска да носи титлата "Ползвал най-много дни през годината". И вместо да почиват повече, социалният натиск кара хората да почиват по-малко. На практика, вместо да решат проблема и да направят екипите по-щастливи, неограничените отпуски създават по-голямо напрежение.
След като фиксираният брой дни не работи, неограниченият брой дни не работи, има ли изобщо нещо, което да свърши работата? Според Штефан Загмайстер и Шашанк Нигам решението е следното:
Штефан Загмайстер в своята TED лекция предлага вариант в следния (екстремен) вид: на всеки 7 години взима 1 година отпуск. През тази една година фирмата не работи с нито един клиент. По време на соц-а на това му казваха "творчески отпуск". Само че мисля, че не можеше да се взима неограничен брой пъти.
В други компании и сектори работят с по-обозрими периоди. В Италия е обществена норма през месец август бизнесът да не работи. Дори в България има не едно или две предприятия, които затварят врати в определено време на година и абсолютно всички служители са в отпуск.
SimpliFlying първоначално решават на всеки 7 седмици да почиват една. При това задължително. Политиката е направена така, че не решаваш ти кога да излезеш отпуск. Това може на пръв поглед да изглежда като недостатък, но от друга страна помага много добре за структурирането на работата: и екипа, и клиентите знаят достатъчно напред във времето кога някой ще бъде в отпуск и като дойде времето, този човек наистина е в отпуск. След време са установили, че през 7 седмици е твърде често, и са го направили на 12. Тези седмици съвпада много добре с българското законодателство - така не се надхвърлят 20-те дни годишно и почивките се разпределят равномерно. В SimpliFlying 12 седмици са се видели твърде много (и на мен биха ми се видели много, след като преди това съм почивал през 7) и в момента почиват на всеки 8 седмици по една. Това прави по близо 6 седмици годишно или 30 дни платен годишен отпуск. Определено не всеки бизнес може да си го позволи.
С времето се е наложило да добавят допълнителни правила: двама колеги, които работят по едно и също нещо, да не излизат в последователни седмици. Да има поне една седмица, в която да се засичат, за да може да се предаде работата. Друга корекция, която се е наложило да направят, е да позволят гъвкавост, и да можеш да си вземеш отпуск с +/- 1 седмица отместване от предварително планираното.
В България през 2014-та година беше нормативно заложено да планираме отпуските си. Т.е. от планирани, периодични и задължителни покривахме един от компонентите. Само че, идеята на законодателя не беше трудещите се да бъдат по-отпочинали, а да не се трупат неизразходени дни платен годишен отпуск. И понеже нямаше никаква санкция, ако не си спазиш графика на планираните отпуски, хората и организациите правиха графиците проформа и само ЧР отделите се товареха с допълнителна бумащина.
Примерът на Штефан Загмайстер трудно може да се приложи за динамични бизнеси с много операции и клиенти. Но опитът на SimpliFlying, въпреки, че са малка компания, може да бъде приложен и за много по-големи организации. Дните, в които HR функцията определя на ниво организация как ще се излиза в отпуск, са преброени. Защото нуждите за възстановяване на колегите в производството и на тези в маркетинга са напълно различни. Следователно и политиките следва да се определят на ниво функция - в рамките на някакви общи правила и усещане за справедливост.
Ако искате да направите едновременно нещо добро за организацията и за хората, да опростите процеса по заявяване и одобрение на отпуските, да минимизирате разходите и да постигнете пълна координация на екипа, то TIMEOFF.GURU е създаден, за да Ви помогне.
Покажете решението на своите колеги и се убедете сами колко удобно и лесно става всичко в TIMEOFF.GURU. Само с няколко клика имате заявление, одобрение, справка и поглед върху общия календар. Без излишна бюрокрация, без купища хартия, без часове за обработка.