Само защото винаги сме го правили по определен начин не означава, че не е невероятно глупаво.

3 мита за отпуските

Едно нещо обединява служителите във всички организации в България и то е правото ни на отпуск. Заявяването, съгласуването и одобрението на отпуск е административен процес, който е установен във всяка една организация от момента на нейното създаване. Това е една от основните причини отношението към него да е крайно консервативно и всяка идея за промяна или оптимизация да се отклонява с нетърпящ възражение мотив: "Ами така се прави при нас!".

Същевременно както за ръководителите, така и за служителите този процес обикновено е бавен, тромав и времеотнемащ. Затова не бива да отстъпваме пред подобни мотиви, а да търсим решение, което да удовлетворява цялата организация. И има няколко мита, които трябва да бъдат разбити по пътя към една по-ефективна организация и едно по-желано място за работа:

1. Отпускът трябва да е на хартия

От 2003 година фактурите могат да са без подпис. От 2014 година подаваме електронно данъчната си декларация. А вече повече от десетилетие можем да харчим парите си онлайн. Дали пък не е дошло време и за отпуските?

Попитайте Администрацията защо трябва да си подавате заявлението за отпуск на хартия и Тя ще Ви отговори автоматично:

Според чл. 173 от Кодекса на труда е задължително писмено работодателят да разреши отпуск. А според чл. 22 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските "платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя". Т.е. всичко трябва да е в писмен вид. Точка.

След което същата администрация ще Ви погледне победоносно и ще си каже наум: Буквата на закона е спазена. Статуквото е запазено. Пълен разгром на дръзнещия да иска промяна служител.

Но докато Администрацията празнува победата си, почивайки върху нормативна уредба от 1987 година, светът се движи напред. През 2001 година Народното събрание приема Закон за електронния документ и електронния подпис. В него писмената форма се счита за спазена, ако е съставен електронен документ и е ясно кой е неговият автор.

Сега Администрацията, леко притеснена, ще каже: Е, добре де... може и да е в електронна форма, ама тогава трябва да е подписано с електронен подпис.

Тук вече мненията ни с Администрацията съвпадат. Защото "електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.". И това е напълно достатъчно, стига работодателят и служителят да се разберат, че ще признават стойността на електронния подпис на саморъчен в отношенията помежду си. И не е необходимо подписът да е усъвършенстван или квалифициран.

Така че, може да е на хартия, но може и да е в електронна форма. Само трябва да се разберат работодателят и служителят.

2. Заявяването и одобрението на отпуск не струва нищо

Е колко да струва - 1-2 листа хартия. Какво чак толкова?

Толкова, че и повече. Защото всъщност времето за обработка на отпуск е най-скъпото нещо. И може с доста голяма точност да се измери колко струва този процес във всяка организация. Да вземем за пример организация със 100 служителя, със среден раздход на служител месечно - 2000 лева и хората си пускат по 3 дни отпуск годишно. Да приемем, че времето за обработка на всеки отпуск е 1 час. Въпреки че правенето на заповеди, отчети и калкулации, както и времето, което всеки влага в попълване на заявления, отделено за одобрения от заместници, ръководители, ръководители на ръководителите и т.н., е сигурно повече от час на отпуск. Тази организация изразходва 300 часа годишно за обработка на отпуските или близо 4000 лева. Това е без да включваме печат, хартия, съхранение.

3. Може да ми откажат отпуск

Всъщност - не могат. Работодателят е длъжен да разреши отпуска. Може да откаже само ако има производствена нужда, но дори и тогава служителят има право да ползва до половината от полагаемия си платен годишен отпуск. За справка: чл. 173, ал. 5. Все пак текстовете в кодекса на труда са предимно в защита на служителя от неблагоприлични действия от страна на работодателя.